доизмислило

Речник на българския език

1. доизмислило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмислило е производна форма на доизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизмислило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизмислило е производна форма на доизмисля (мин. деят. св. прич. ср. р.).