доизмислила

Речник на българския език

1. доизмислила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизмислила е производна форма на доизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизмислила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизмислила е производна форма на доизмисля (мин. деят. св. прич. ж. р.).