доизлежал е

Речник на българския език

1. доизлежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлежал е е производна форма на доизлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлежал е е производна форма на доизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлежал е е производна форма на доизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).