доизлежало е

Речник на българския език

1. доизлежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлежало е е производна форма на доизлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизлежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлежало е е производна форма на доизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизлежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлежало е е производна форма на доизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).