доизлежала

Речник на българския език

1. доизлежала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизлежала е производна форма на доизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизлежала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизлежала е производна форма на доизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизлежала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизлежала е производна форма на доизлежа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизлежала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизлежала е производна форма на доизлежа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).