доизлее

Речник на българския език

1. доизлее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизлее е производна форма на доизлея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизлее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизлее е производна форма на доизлея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).