доизкусурявал си

Речник на българския език

1. доизкусурявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизкусурявал си е производна форма на доизкусурявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизкусурявал си е производна форма на доизкусурявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизкусурявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизкусурявал си е производна форма на доизкусурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).