доизкусурявал

Речник на българския език

1. доизкусурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкусурявал е производна форма на доизкусурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкусурявал е производна форма на доизкусурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизкусурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкусурявал е производна форма на доизкусурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизкусурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизкусурявал е производна форма на доизкусурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).