доизкачил

Речник на българския език

1. доизкачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкачил е производна форма на доизкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкачил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкачил е производна форма на доизкача (мин. деят. св. прич. м. р.).