доизкачала

Речник на българския език

1. доизкачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизкачала е производна форма на доизкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизкачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизкачала е производна форма на доизкача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).