доизкачал

Речник на българския език

1. доизкачал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкачал е производна форма на доизкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкачал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизкачал е производна форма на доизкача (мин. деят. несв. прич. м. р.).