доизкарвал

Речник на българския език

1. доизкарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкарвал е производна форма на доизкарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкарвал е производна форма на доизкарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизкарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкарвал е производна форма на доизкарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизкарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизкарвал е производна форма на доизкарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).