доизкарахте

Речник на българския език

1. доизкарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

доизкарахте е производна форма на доизкарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизкарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

доизкарахте е производна форма на доизкарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).