доизкарал

Речник на българския език

1. доизкарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкарал е производна форма на доизкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкарал е производна форма на доизкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизкарал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкарал е производна форма на доизкарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизкарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизкарал е производна форма на доизкарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).