доизказвало

Речник на българския език

1. доизказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизказвало е производна форма на доизказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизказвало е производна форма на доизказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизказвало е производна форма на доизказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизказвало е производна форма на доизказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).