доизказвал

Речник на българския език

1. доизказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизказвал е производна форма на доизказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизказвал е производна форма на доизказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизказвал е производна форма на доизказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизказвал е производна форма на доизказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).