доизиграла

Речник на българския език

1. доизиграла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизиграла е производна форма на доизиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизиграла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизиграла е производна форма на доизиграя (мин. деят. св. прич. ж. р.).