доизиграело

Речник на българския език

1. доизиграело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизиграело е производна форма на доизиграя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизиграело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизиграело е производна форма на доизиграя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).