доизиграел

Речник на българския език

1. доизиграел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизиграел е производна форма на доизиграя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизиграел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизиграел е производна форма на доизиграя (мин. деят. несв. прич. м. р.).