доиззидал

Речник на българския език

1. доиззидал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доиззидал е производна форма на доиззидам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доиззидал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доиззидал е производна форма на доиззидам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доиззидал — мин. деят. св. прич. м. р.

доиззидал е производна форма на доиззидам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доиззидал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доиззидал е производна форма на доиззидам (мин. деят. несв. прич. м. р.).