доизживявал

Речник на българския език

1. доизживявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизживявал е производна форма на доизживявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизживявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизживявал е производна форма на доизживявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизживявал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизживявал е производна форма на доизживявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизживявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизживявал е производна форма на доизживявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).