доизживеело

Речник на българския език

1. доизживеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизживеело е производна форма на доизживея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизживеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизживеело е производна форма на доизживея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).