доизгълташе

Речник на българския език

1. доизгълташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доизгълташе е производна форма на доизгълтам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доизгълташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доизгълташе е производна форма на доизгълтам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).