доизгълтал си

Речник на българския език

1. доизгълтал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизгълтал си е производна форма на доизгълтам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизгълтал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизгълтал си е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизгълтал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизгълтал си е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).