доизградило

Речник на българския език

1. доизградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизградило е производна форма на доизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизградило е производна форма на доизградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).