доизгладил е

Речник на българския език

1. доизгладил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгладил е е производна форма на доизгладя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизгладил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгладил е е производна форма на доизгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).