доизгладило

Речник на българския език

1. доизгладило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизгладило е производна форма на доизгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизгладило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизгладило е производна форма на доизгладя (мин. деят. св. прич. ср. р.).