доизгладил

Речник на българския език

1. доизгладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгладил е производна форма на доизгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизгладил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизгладил е производна форма на доизгладя (мин. деят. св. прич. м. р.).