доизгладел

Речник на българския език

1. доизгладел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгладел е производна форма на доизгладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизгладел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизгладел е производна форма на доизгладя (мин. деят. несв. прич. м. р.).