доизбършел

Речник на българския език

1. доизбършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизбършел е производна форма на доизбърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизбършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизбършел е производна форма на доизбърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).