доигра

Речник на българския език

1. доигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доигра е производна форма на доиграя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доигра е производна форма на доиграя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).