дозрели

Речник на българския език

1. дозрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дозрели е производна форма на дозрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дозрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дозрели е производна форма на дозрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).