дозреело

Речник на българския език

1. дозреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дозреело е производна форма на дозрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дозреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дозреело е производна форма на дозрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).