доденете

Речник на българския език

1. доденете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доденете е производна форма на додяна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доденете — повелително наклонение, мн. ч.

доденете е производна форма на додяна (повелително наклонение, мн. ч.).