додадяло

Речник на българския език

1. додадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додадяло е производна форма на додам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. додадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

додадяло е производна форма на додам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).