догрелия

Речник на българския език

1. догрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

догрелия е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. догрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

догрелия е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).