догрелите
1.
догрелите —
мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано
догрелите
е производна форма
на догрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).
2.
догрелите —
мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано
догрелите
е производна форма
на догрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).