догрели

Речник на българския език

1. догрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догрели е производна форма на догрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

догрели е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. догрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догрели е производна форма на догрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. догрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

догрели е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).