догреехте

Речник на българския език

1. догреехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

догреехте е производна форма на догрея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. догреехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

догреехте е производна форма на догрея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).