догоряла

Речник на българския език

1. догоряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

догоряла е производна форма на догоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. догоряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

догоряла е производна форма на догоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).