догорил е

Речник на българския език

1. догорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догорил е е производна форма на догоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догорил е е производна форма на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).