догорила

Речник на българския език

1. догорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

догорила е производна форма на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. догорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

догорила е производна форма на догоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).