договорирало

Речник на българския език

1. договорирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договорирало е производна форма на договорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. договорирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договорирало е производна форма на договорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. договорирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

договорирало е производна форма на договорирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. договорирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

договорирало е производна форма на договорирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).