договорил

Речник на българския език

1. договорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

договорил е производна форма на договоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. договорил — мин. деят. св. прич. м. р.

договорил е производна форма на договоря (мин. деят. св. прич. м. р.).