догневявала

Речник на българския език

1. догневявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

догневявала е производна форма на догневявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. догневявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

догневявала е производна форма на догневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. догневявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

догневявала е производна форма на догневявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. догневявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

догневявала е производна форма на догневявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).