догневеел

Речник на българския език

1. догневеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догневеел е производна форма на догневея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догневеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

догневеел е производна форма на догневея (мин. деят. несв. прич. м. р.).