довявала

Речник на българския език

1. довявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довявала е производна форма на довявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довявала е производна форма на довявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. довявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

довявала е производна форма на довявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. довявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довявала е производна форма на довявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).