довява

Речник на българския език

1. довява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

довява е производна форма на довявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. довява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

довява е производна форма на довявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. довява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

довява е производна форма на довявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).