довършило е

Речник на българския език

1. довършило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършило е е производна форма на довърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършило е е производна форма на довърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).