довършило

Речник на българския език

1. довършило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършило е производна форма на довърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършило — мин. деят. св. прич. ср. р.

довършило е производна форма на довърша (мин. деят. св. прич. ср. р.).